Вятърът и любовта
ВЯТЪРЪТ И ЛЮБОВТА
Вятърът рисуваше изящно облаци в небето,
красиви, бели, ангелски и мили,
любовта рисуваше със четка във сърцето,
сърце, в които спомени се бяха впили.
Заядливо вятърът разрошване косите,
както ти преди го правеше със длан,
със спомен любовта оставаше ме буден нощем,
със мисълта - какво ли още можех да ти дам.
Не исках никога да бъда аз целуван,
но вятърът нахален – правеше го в есента,
есен, във която споменът остана тъжен и бленуван,
отиде си със теб, непрегърната и любовта.
© Андриан Георгиев All rights reserved.
