Sep 16, 2008, 1:49 PM

Вятърът на промяната

  Poetry » Other
1.1K 0 0
                 

 

 Отново съм сам в мрака,

 само самотата и отчаянието са с мен.

 Жадувам за нечия добра и ласкава дума,

 но единствено воят на вятъра отговаря.

 

 Единствено природните сили са тук,

 приветстват изтерзаната ми душа.

 Но странно, не долавям враждебност у тях.

Напротив, усещам само топъл, приятен вятър -

Вятърът на промяната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...