Гората е застинала в дълбока тишина,
но някой стъпва в полумрака смело -
прекрасна, нежна, чувствена жена,
която идва, за да види своя мил Ромео.

Присяда тя до бистрата река
и нежна песен си запява,
а вятърът се блъска във брега
и тъжни новини довява.

Разказва той за смел моряк
със воля силна и неплокатима
и бързал той към речен бряг,
където щял да срещне своята любима.

Но буря се извила в океана
и корабът на моряка потопила,
а той, получил смъртоносна рана,
едвам държал се за дъска прогнила.

Напускали го вече последните му сили,
смъртта настъпвала неумолима,
а той говорел думи мили,
за своята любов, за своята любима.

Последно "Сбогом..." морякът изрече,
напусна душата му в миг този свят,
а вятърът вестта понесе далече,
да чуят всички и вечно да скърбят.

Дочу и жената вестта за моряка,
изчезна радостта и бързо кат' дим,
песента и престана, а тя бурно заплака,
защото това бе нейният любим.

Днес на брега момиче пристигна
и тъжна слуша от вятъра случка една,
а над брега, обрасъл в трева, се издига
гроб на незнайна жена.