Вятърът разклаща клони вънка
“Не ме прави нещастник сред нещастници”
Из “Арфите на Дявола” от Лосло Наги
Вятърът разклаща клони вънка -
струна някаква в мен докосна,
но не спира, продължава, дрънка,
обещава вечер буреносна
и в напън, преповторен дважди,
той повдига тук – пред мен - проблема,
но засипва ме пък, цял със сажди:
смях защо душата ми обзема?
А историята проста, ясна
е събрала в себе си лъжи,
весела е уж, а е ужасна,
в клоните тя дълго ще тежи:
срещнал Вятърът жена нещастна,
но допуснал мъничка наивност,
той приел душата й за страстна,
склонна да поражда и невинност.
Слушал той мечтите й копнежни –
в душата й съзирал зима
и решил чрез бурите си снежни
да плени душата обозрима:
приковал я с думата човечна,
в краката й постлал коприна
и така пътека вековечна
станала поредната витрина.
© Валери Рибаров All rights reserved.
