Вълча отплата
Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той,
в пиянска самота,
омразата в кръвта му заговори.
Безшумно пропълзя до своя враг,
безпомощен и спящ, като кошута,
да впие зъби в неговия врат,
бе първата му мисъл във главата.
Но погледът му спря върху ръката ,
без жал убила вълчата жена,
захапа я и стисна за отплата,
пред него всичко май почервеня.
Разкъсаната плът със бели кости
и онзи вик пронизал безжалостно нощта,
останаха далеко в онази малка стая,
навярно при човека с откъсната ръка.
Скалата спряла нейде чак във небесата, притихнала го чакаше във звездния безброй,
той от високото захвърли там ръката,
след туй заплака тъжно със своя вълчи вой!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
