Вълча отплата
Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той,
в пиянска самота,
омразата в кръвта му заговори.
Безшумно пропълзя до своя враг,
безпомощен и спящ, като кошута,
да впие зъби в неговия врат,
бе първата му мисъл във главата.
Но погледът му спря върху ръката ,
без жал убила вълчата жена,
захапа я и стисна за отплата,
пред него всичко май почервеня.
Разкъсаната плът със бели кости
и онзи вик пронизал безжалостно нощта,
останаха далеко в онази малка стая,
навярно при човека с откъсната ръка.
Скалата спряла нейде чак във небесата, притихнала го чакаше във звездния безброй,
той от високото захвърли там ръката,
след туй заплака тъжно със своя вълчи вой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
