Oct 1, 2009, 8:09 AM

Вълче пълнолуние 

  Poetry » Phylosophy
799 0 27

Кожухът разкъсан точно пред зимата.

Във вълчите стъпки  месечинки-жълтици.

Кърваво стене каквото сме имали.

Другаде с други замина вълчицата.

 

Въпреки всичко обичаме някого

и по нощите разделите пием.

Тез що ни любят, тях ги не чакаме.

Тез що си тръгват - ей по тях вием.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??