Endlesss
95 112
Jul 4, 2012, 2:11 PM

Вълчицата 

  Poetry » Other
681 0 8
 

Беше нощ.

Озъби се на спомена.

После тръгна по пътеката,

навътре някъде в душата.

Заспа.

А всъщност виеше по светлото.

Потръпна.

В съня си

бягаше по истини.

А лапите ù бяха изранени.

И миговете бяха изпочупени.

Във кожата ù се заби очакване.

Измъкна го със зъби. И го стъпка.

Жадуваше за сън... стихиен сън.

Във който със луната да се люби.

... Вълчицата простена.

Чу се гръм.

Изляха се по нея шепоти.

Луната стана кървавочервена.

И се пръсна.

Вълчицата сънуваше страстта.

... И се усмихваше в съня си...

 

~Endless~

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??