Endlesss
95 112
4.07.2012 г., 14:11 ч.

Вълчицата 

  Поезия » Друга
728 0 8
 

Беше нощ.

Озъби се на спомена.

После тръгна по пътеката,

навътре някъде в душата.

Заспа.

А всъщност виеше по светлото.

Потръпна.

В съня си

бягаше по истини.

А лапите ù бяха изранени.

И миговете бяха изпочупени.

Във кожата ù се заби очакване.

Измъкна го със зъби. И го стъпка.

Жадуваше за сън... стихиен сън.

Във който със луната да се люби.

... Вълчицата простена.

Чу се гръм.

Изляха се по нея шепоти.

Луната стана кървавочервена.

И се пръсна.

Вълчицата сънуваше страстта.

... И се усмихваше в съня си...

 

~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??