Jul 31, 2020, 11:25 PM

Вълнение 

  Poetry » Love, Other
710 0 3

Едно взето решение - 

това съм. 

Без да потъват гемиите.

Какво ли пък толкова се е случило.

Изгубена някъде в дреболиите

на миналото. 

Непочувствана.

Кой знае дали забравена...

Проклети да са онези мисли,

за теб. 

Как умело изплуват.

Вълнението не е мъртво, но дави.

Водите на Лета никак не струват,

не и пак не.

Предавам се.

По-добре да има усещане.

Защо иначе сме се срещали?

 

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, че прочетохте! Надявам се да съм дарила хубаво усещане!
  • Нека да има. Защо, иначе, живеем? Насладата от усещанията е по-силна от болката от по тях. Нагласи се, нагласи се! ❤️
  • За да има вълнения!
Random works
: ??:??