Вълнение
Едно взето решение -
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите
на миналото.
Непочувствана.
Кой знае дали забравена...
Проклети да са онези мисли,
за теб.
Как умело изплуват.
Вълнението не е мъртво, но дави.
Водите на Лета никак не струват,
не и пак не.
Предавам се.
По-добре да има усещане.
Защо иначе сме се срещали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
