31.07.2020 г., 23:25 ч.

Вълнение 

  Поезия » Любовна, Друга
709 0 3

Едно взето решение - 

това съм. 

Без да потъват гемиите.

Какво ли пък толкова се е случило.

Изгубена някъде в дреболиите

на миналото. 

Непочувствана.

Кой знае дали забравена...

Проклети да са онези мисли,

за теб. 

Как умело изплуват.

Вълнението не е мъртво, но дави.

Водите на Лета никак не струват,

не и пак не.

Предавам се.

По-добре да има усещане.

Защо иначе сме се срещали?

 

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че прочетохте! Надявам се да съм дарила хубаво усещане!
  • Нека да има. Защо, иначе, живеем? Насладата от усещанията е по-силна от болката от по тях. Нагласи се, нагласи се! ❤️
  • За да има вълнения!
Предложения
: ??:??