На Макс,
да запази момчето в себе си!
Вълните, ах вълните..
Те на пясък са сити.
Понякога гневни,
по-често уморени,
слушат песните на
чайките бели.
Вълните..ех, вълните,
какво ли не те са видели.
А там, на брега, едно
момченце жадува,
с тях да лудува.
То мечтае да ги
прескача,
и палаво да се
закача.
© Живко Делчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
