Ти си ми смисъл, странник, орисник,
вълшебства прикрил от вълшебна мечта.
Не разбирам от нищо, ти си объркващ.
Вълните се влюбват единствено в пламък.
Наистина - там, където се смеят
разпръснати образи в чуден воал.
Вечерно-топло е, слънчево, смело,
ти си звездата, отронена в бяло.
Образът светъл, стъмнен до разсъмване,
пръснат на пролетни вечни звезди.
Сълзата на времето крива, запълнена,
пада до образи, свързани в мир...