Вън мирише на август и есен
Вън мирише на август и есен -
всяка нощ полудяват щурци.
Денем къдри омарата песен
на изнервени, гладни скорци.
Сутрин птици тревожно настръхват,
предусетили пътя на юг.
По крайпътните ниви пресъхват
прясно сторени рани от плуг.
Не сънувам отдавна пътеки,
не сънувам, че бягам от тук.
Е, така ме устройва. И нека
всички тръгват към своя си юг.
Във канавките вятър въздъхва -
иде време на хлад и мъгли.
Край реката върби, като влъхви,
ритуално развяват коси.
Призовават, навярно, Ярило -
есента е сезон за приплод.
А във мен празнота се е свила -
сякаш куче на хладния под,
а във мен е безплодно и сиво -
нито лято, ни есен е в мен.
И сезон след сезона се сливат,
просто сменят се нощ подир ден.
© Ели All rights reserved.
