Въображаема любов
Аз тайничко се молех да те срещна,
сънувах те, желаех те и сам
живеех във очакване на тази среща,
за света около мене бях и глух, и ням.
Измислих те напук, за да те имам.
За истинската Теб не бях готов.
И тъй като не знаех твойто име,
мислено нарекох те любов.
Представях си те приказно красива,
на самотен остров, само Аз и Ти.
И сякаш бе до мене - жива,
пулса чувствах ти дори.
Обичах те такава мълчалива
и милвах твоите коси,
като малка нимфа, самодива,
изплувала от морски дълбини.
Коленичил, със разперени ръце,
като художник пред своето творение,
не исках да повярвам още, че
съм жертва на собственото си въображение.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
