Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина
си носи́ за празник и за бой!
От душата – чудна медовина,
кой с надежда не отпива, кой?!
Семенца от думите поройни
хващат се за камък, никне цвят.
А сърцето с хиляди пробойни
знае обич... въпреки Сократ. :)
"Аз знам, че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." (Сократ)
© Красимира Чакърова All rights reserved.
благодаря, Стойчо за коментара, полезно за размисъл. И на вас Вили, Иржи, Роси и Самодива за думите!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
