Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина
си носи́ за празник и за бой!
От душата – чудна медовина,
кой с надежда не отпива, кой?!
Семенца от думите поройни
хващат се за камък, никне цвят.
А сърцето с хиляди пробойни
знае обич... въпреки Сократ. :)
"Аз знам, че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." (Сократ)
© Красимира Чакърова All rights reserved.
благодаря, Стойчо за коментара, полезно за размисъл. И на вас Вили, Иржи, Роси и Самодива за думите!Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
