Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина
си носи́ за празник и за бой!
От душата – чудна медовина,
кой с надежда не отпива, кой?!
Семенца от думите поройни
хващат се за камък, никне цвят.
А сърцето с хиляди пробойни
знае обич... въпреки Сократ. :)
"Аз знам, че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." (Сократ)
© Красимира Чакърова All rights reserved.
благодаря, Стойчо за коментара, полезно за размисъл. И на вас Вили, Иржи, Роси и Самодива за думите!paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
