Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина
си носи́ за празник и за бой!
От душата – чудна медовина,
кой с надежда не отпива, кой?!
Семенца от думите поройни
хващат се за камък, никне цвят.
А сърцето с хиляди пробойни
знае обич... въпреки Сократ. :)
"Аз знам, че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." (Сократ)
© Красимира Чакърова All rights reserved.
благодаря, Стойчо за коментара, полезно за размисъл. И на вас Вили, Иржи, Роси и Самодива за думите!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
