Jan 25, 2012, 3:19 PM

Въпреки всичко

  Poetry » Other
618 0 5

През нощта е валяло Тъга.

Дървесата се мокри и неми.

Уморена и скучна Дъга

плахо гледа Света на колене.

 

Гони Вятърът гузно листа.

Колебливо ухаят цветята.

През нощта е валяло Тъга

и е тъжно – красива Земята.

 

Птици мъдро поклащат глави.

А капчукът не смее да пее.

Тишината тревожно боли.

Ние въреки всичко живеем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много нежен и хубав стих! Прочетох с удоволствие!
  • Едно невинаги лесно обяснимо човешко настроение,облечено в нежен и изящен стих.Харесва ми.
  • Много ми хареса, но не може ли, да е "През нощта е валяла тъга." и някак си не мога да приема дъгата, като уморена и скучна!
  • Нежна образност..Напои ме.
  • През нощта е валяло Тъга

    и е тъжно – красива Земята.

    Хареса ми!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...