Все така ли ще боли, любима,
когато си отиваш ти,
понесла любовта за трима
на своите плещи?
Все така ли ще се чувствам аз ограбен
и изоставен в този град,
на твоето сърце в плен предаден
до свършека на грешния ни свят?
Все така ли ще подскачам
при звъна на телефона,
готов да чуя твоя меден глас,
а после, опрял се на балкона,
звезди да зяпам аз?
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
