Все така ли ще боли, любима,
когато си отиваш ти,
понесла любовта за трима
на своите плещи?
Все така ли ще се чувствам аз ограбен
и изоставен в този град,
на твоето сърце в плен предаден
до свършека на грешния ни свят?
Все така ли ще подскачам
при звъна на телефона,
готов да чуя твоя меден глас,
а после, опрял се на балкона,
звезди да зяпам аз?
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
