Кога в сърцето ми ще влезе
със смях и ласки пролетта?
Дали тъгата ще залезе
със сивата си пустота?
Ще пърхат ли отново птици
във мислите – като в гнезда?
И неродените пшеници,
дали ще ме зарадват, да?
Кога в душата ще прихвана
небе и слънчеви лъчи?
Или ще крея – болна врана –
и под крилото ще горчи?
Възторгът ще ме управлява
или тъгата ще кръжи?
Любов ще мога ли да давам?
Кажи ми, моля те, кажи...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
