Кога в сърцето ми ще влезе
със смях и ласки пролетта?
Дали тъгата ще залезе
със сивата си пустота?
Ще пърхат ли отново птици
във мислите – като в гнезда?
И неродените пшеници,
дали ще ме зарадват, да?
Кога в душата ще прихвана
небе и слънчеви лъчи?
Или ще крея – болна врана –
и под крилото ще горчи?
Възторгът ще ме управлява
или тъгата ще кръжи?
Любов ще мога ли да давам?
Кажи ми, моля те, кажи...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
