4.05.2017 г., 0:58

Въпроси

563 1 3

Кога в сърцето ми ще влезе

със смях и ласки пролетта?

Дали тъгата ще залезе

със сивата си пустота?

 

Ще пърхат ли отново птици

във мислите – като в гнезда?

И неродените пшеници,

дали ще ме зарадват, да?

 

Кога  в душата  ще прихвана

небе и слънчеви лъчи?

Или ще крея – болна врана –

и под крилото ще горчи?

 

Възторгът ще ме управлява

или тъгата ще кръжи?

Любов ще мога ли да давам?

Кажи ми, моля те, кажи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...