4.05.2017 г., 0:58

Въпроси

558 1 3

Кога в сърцето ми ще влезе

със смях и ласки пролетта?

Дали тъгата ще залезе

със сивата си пустота?

 

Ще пърхат ли отново птици

във мислите – като в гнезда?

И неродените пшеници,

дали ще ме зарадват, да?

 

Кога  в душата  ще прихвана

небе и слънчеви лъчи?

Или ще крея – болна врана –

и под крилото ще горчи?

 

Възторгът ще ме управлява

или тъгата ще кръжи?

Любов ще мога ли да давам?

Кажи ми, моля те, кажи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...