Обичам или не,
живея или не?
Душата ми е пламък и изгаря.
Сънувам или не,
танцувам или не?
Животът никога не се повтаря.
Прекрасен ли си ти?
Изглеждаш мълчалив.
С коси започнали да посивяват.
Щастлив ли си, кажи!
Сънуваш ли мечти?
Очите ти без блясък ли остават?
Въпросите тежат,
въпросите не спят.
Дори във утрото те ме преследват.
Ще бъдеш ли със мен
във дългия ми ден,
във който чувствата не остаряват?
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
