Разкъсван съм от множество въпроси,
задавани от мен на мен за сетен път.
Разкъсван съм, душата моя проси,
да се измъкне от затворения кръг.
Опитвам всеки път да ги избегна,
но няма начин, отговорът търся.
Опитвам се да се протегна,
и като плод да го откъсна.
На кръстопътя пак заставам,
главата този път нагоре вдигам.
Решението за въпросите си имам,
но него ли наистина аз искам?
© Ян Тра All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
