Apr 24, 2009, 11:37 PM

Въпроси без отговор

Poetry » Love

880 0 10

Дали не беше Любовта
на пръсти минала край мен,
отмина тихо през нощта
след мрачен и дъждовен ден.

Ръцете ни докоснаха се в мрака,
чух смях и думи на дете,
примамливи пътечки на съдбата,
къде ли биха ме отвели те...

И любопитство ме гони като хрътка,
разяжда сърцето и душата,
а отговорът е в жената,
която всяка нощ прегръщам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alastor (Аластор)

nellnokia (Нели Господинова) - Това е достатъчно

mariniki (Магдалена Костадинова) - В един друг свят за нея изградих храм на любовта. А тука са цветята.

2009-05-08T23:47:21+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

наистина...красив поетичен букет...

2009-05-01T08:50:05+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Дали не беше Любовта
на пръсти минала край мен,
отмина тихо през нощта
след мрачен и дъждовен ден.
нямам какво да добавя...

2009-04-26T22:27:14+03:00
Alastor (Аластор)

Лапето (Диана Станева) - благодаря.

Mystery (Пречупена през призмата си) - Любовта минава всеки ден покрай нас. Уникален е изборът който правим. Едни го правят само веднъж, а други всеки ден

tanq_mezeva (Таня Мезева) - Не се е родил още този, който може да хване птица в полет. Мога само да я обичам и търпеливо да чакам. А съдбата ще реши дали и аз да летя като нея или някой ден тя ще се умори да лети и ще поиска спокойствие и обич.

Elpida (Надя Стефано) - Благодаря, Надя! Поздрави!

voda (Елица Ангелова) - Може би и ти ще получиш своя букет! Поздрави!

2009-04-25T21:30:47+03:00
Лапето (Диана Станева)

Страхотен стих,поздравления!!!

2009-04-25T18:43:56+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0