Dec 1, 2019, 7:54 AM

Въпроси в Новият век...

517 1 0

 

Въпроси в Новият век...

 

Можеш ли да бъдеш све́стен

в Новият („объркан“!) век:

хем да си богат, и честен,

а – останеш и Човек!...

 

Но със толкова съблазни

о́ще в Първият завой

той понякога те дразни,

друг път те привлича той!...

 

... След Последната голяма

в миналият век война

не една тук мина драма

във измамна тишина,

 

но си бе с реална болка

и за чужди интерес...

А не сме броили: „Колко“

преживели сме до днес...

 

Времето е завъртяло

в Хаоса и този век,

а в космичната спирала

няма път до края лек.

 

Значи трябва да преминем

из Безкрая: щем – не – щем,

но съмнявам се и в тия

О́рбити да разберем...

 

... Вечните в Света въпроси

на Модерния човек:

– От къде сме́?... И защо сме́?...

Кой отмерва всеки век?...

 

И на Разумът космичен

Еманация ли сме́!?...

В Коренът ни галактичен

тя  кодирана ли е́?!...

 

А в представата за Вечност

на Вселената за нас:

място има ли наречено

в тиха вечер, с дива страст!...

 

Може ли в една безумна

вечер да се изживей,

красотата пълнолунна

на духовен апогей!...

 

... но какво от тук нататък

в този нов, капризен Век

във Живот обидно кратък

(като милост!) за човек!...

 

А къде се разпиляват

уж безсмъртните души́?...

Как тъй нищо не остава

щом Животът ги спеши́?...

 

И защо сме се завтекли

днес да завладеем Марс,

а Земята сме обрекли

в нищета́ да е след нас!?...

 

Интелекта сме развили,

ала Разумът си – не

и хабим градивни сили

в невъзможни Светове́!...

 

Вярваме ли още вече,

че сме бо́жии чеда́?...

А Животът не е вечен

във нелепата съдба...

 

И дори  да си припомним

всеки бо́жи благослов

с обещани хоризонти

на отеческа любов,

 

днес не сме любимци, явно,

повече на Своят Бог

и отсича незабавно

уж дареният ни срок...

 

... Но из дебрите блуждая

виртуални в този век

ще си създадем на края

и „изкуствен интелект“!...

 

В опита си да заместим

пропиляното до днес,

но и да останем честни

трябва да платим с: финес...

 

Тъй лишили се съзнателно

от любов и от душа

а дори и избирателно

от чаровни куп неща,

 

убедено, с дръзновение

в своя взривен произход

да потърсим Откровение

за загадката: Живот!...

 

30.11.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...