Въпросът?...
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните...
Но дрипави мъгли –
по пътищата просят...
– Какво не сме могли́
да свършим – е Въпросът?...
А отговорът сам
се блъска из мъглата,
но аз поне – не знам
да е открит от някой!...
... А инък в Есента
летят пияни дрожди
и гроздето сега
не прекипяло о́ще
от своя сладък сок
на вино се превръща
и всеки скитник то –
пак в роден дом завръща...
16.09.2020.
© Коста Качев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
