Върбите край реката само плачат
Дойде и ми разлая всички кучета.
На двора се надвикват. Като бесни.
Под погледа на смръщеното чучело,
което бди над празните навеси.
Навън вали. Май стана цял следобед.
Калта оцапа младите ми пръсти
и пусна в мен дълбоките си корени -
съмнение към блудното ти връщане.
Но ти ела. Отвън са всички свършеци,
при мен – каквото малко ни остана.
Домът осъмна пуст и недовършени
стените ти едва крепят тавана ми.
Аз друго нямам. Зимите са дълги.
Върбите край реката само плачат.
Земята тук изгаря всички кълнове,
а цял живот … мечтае за косачи.
Дойде. И си отиде. Всички кучета
прегракнали не пеят вълчи песни,
под погледа на дрипавото чучело,
което в твойта риза се обеси…
© Руска Назърова All rights reserved.
