Още си в пробен срок,
но да те върне не може
грешното ми сърце;
спуканата му кожа
би се свила без теб,
свикнала да я късат
с грубите си ръце
призраците. Възкръсват
гънките му с любов,
преживели самотност
на изсушен пергамент.
Ако си краткосрочен
и ако пресушиш
влагата от душата ми -
още си в пробен срок,
но не късай мечтата ми.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
