Върни ми...
Гласове от отминал живот.
Дебнат и скачат отгоре.
Боли от този невидим хомот.
Няма кой вратата да затвори.
Защо оставяш ме сама?
Не, тръгни си, не те искам.
Раздираш вътре в думите.
Мелодията ти говори за спомена.
Споменът на нещо неслучило се отдавна.
А искахме ли го двама…
Не знам, отговор нямам. ...