Oct 3, 2006, 12:58 PM

ВЪРНИ МИ ЛЮБОВТА 

  Poetry
1234 0 4

Вън вали! Тъй влажна е нощта,
като моите очи сега.
Изригна в мен вулкан от сълзи.
Виновен за това бе ти.
И така боли, и така боли,
че ме изостави ти.

Не усещаш ли, че ти
силна болка причини
на една изстрадала душа.
Защо отказа любовта?!

Какво от туй, че те обичам?!
Нима аз нямам право на това?!
На сила нищо аз не искам!
Върни, върни ми любовта!

Какво от туй, че аз отричам -
реалността по-силна е сега.
Ще стъпя здраво на земята
и своя път ще извървя!

© Женя Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много красиво накрая може да се прибави "и своя път ще извървя с теб хванат за ръка" много тъжно точно това ми трябваше в момента много дълбоко го почуствах много ;(
  • Какво от туй, че аз отричам -
    реалността по-силна е сега.
    Ще стъпя здраво на земята
    и своя път ще извървя!

    Жени, Жени... много е хубаво
  • Прекрасно!!!Продължавай в все така красиво да пишеш Жени,а дали ще се сетиш коя съм аз...виж какво е написала марго. Ще се радвам и на коментари
  • Доста силен стих.Поздрав и усмивка
Random works
: ??:??