Dec 20, 2008, 6:10 PM

Върни ми обичта!...

  Poetry
1.5K 0 15
Кой зачеркна моите надежди,
изпълнени със лунни светлини,
преливащи от чувствени метежи?

Едва сега разбирам, че си ти!

Ти открадна пламъка ми вечен,
прикрита във нощта. О, точно ти,
с тая твоя женска свръхчовечност
ме подпали и ме угаси!

Така студена - непоколебима,
до пояс с морски пясък ме зари.
Върни ми обичта, която имах!
Последната молба ми изпълни!

Върни ми обичта, която пазех!
Сляп съм бил. Продал съм я на теб.
И ето, че не си била онази,
за която по погрешка съм те взел.

И ето, че когато мракът пада,
осъзнавам, че не си била звезда -
а просто... просто каменна ограда,
разделяща съня ми от света...

Върни ми обичта, която дадох!
Не я заключвай!Аз съм вцепенен -
искам я, върни ми я обратно !
Сърцето иска пак да е сърце!...

Върни ми обичта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е!Харесват ми стиховете ти!
  • Валери, чудесно е. Скоро не бях чел толкова добра творба. Продължавай все така и не забравяй, че винаги когато имаш нужда от утеха или съвет- аз съм насреща.
  • Прекрасно! Колкото повече те чета, толкова повече ми харесва!
  • всеки твой стих е една удивителна!каква находка си!поздрави,дете!
  • "Стягаш" ми гърлото...Задавих се!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...