Кой зачеркна моите надежди,
изпълнени със лунни светлини,
преливащи от чувствени метежи?
Едва сега разбирам, че си ти!
Ти открадна пламъка ми вечен,
прикрита във нощта. О, точно ти,
с тая твоя женска свръхчовечност
ме подпали и ме угаси!
Така студена - непоколебима,
до пояс с морски пясък ме зари.
Върни ми обичта, която имах!
Последната молба ми изпълни! ...