20.12.2008 г., 18:10

Върни ми обичта!...

Поезия

1.5K 0 15

Кой зачеркна моите надежди,
изпълнени със лунни светлини,
преливащи от чувствени метежи?

Едва сега разбирам, че си ти!

Ти открадна пламъка ми вечен,
прикрита във нощта. О, точно ти,
с тая твоя женска свръхчовечност
ме подпали и ме угаси!

Така студена - непоколебима,
до пояс с морски пясък ме зари.
Върни ми обичта, която имах!
Последната молба ми изпълни!

Върни ми обичта, която пазех!
Сляп съм бил. Продал съм я на теб.
И ето, че не си била онази,
за която по погрешка съм те взел.

И ето, че когато мракът пада,
осъзнавам, че не си била звезда -
а просто... просто каменна ограда,
разделяща съня ми от света...

Върни ми обичта, която дадох!
Не я заключвай!Аз съм вцепенен -
искам я, върни ми я обратно !
Сърцето иска пак да е сърце!...

Върни ми обичта!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

zlatomira (Златомира Ангелова)

Прекрасно е!Харесват ми стиховете ти!

2011-02-16T09:43:08+02:00
rimi-till-grave (Боко)

Валери, чудесно е. Скоро не бях чел толкова добра творба. Продължавай все така и не забравяй, че винаги когато имаш нужда от утеха или съвет- аз съм насреща.

2010-02-08T13:04:02+02:00
Patricia555 (Патрисия)

Прекрасно! Колкото повече те чета, толкова повече ми харесва!

2009-01-27T15:51:30+02:00
mia2 (Христина Златева)

всеки твой стих е една удивителна!каква находка си!поздрави,дете!

2009-01-06T21:55:28+02:00
mimoza84 (Мария Николова)

"Стягаш" ми гърлото...Задавих се!!!

2009-01-06T18:05:50+02:00