Върни ми покоя

Обичам ли те още? Знам ли?­ -

Бе отдавна… 

когато в сънищата се яви.

Очаквах ли те? – Не… едва ли!

Бе случайност…

това, че ти сърцето ми плени.

Със думи нежни ти погали,

с душата на поет ме приласка.

Не знаех, че така ще ме разпалиш,

че ще поискам вечно с тебе да горя!

Разгорещи, изпепели и не пожали 

дори молбите да ме пощадиш.

Реши, че и за мене любовта игра е,

отиде си, без  нищичко да обясниш.

Попитах те - Защо? - ти в миг отвърна

- Ще обясня, любов… но не сега!

И после гръб на всичко ти обърна.

Случайност беше ти и бях за тебе аз шега!

Но в мен душата ми крещи и се бунтува,

че незаслужила е твоята лъжа.

В мен недоволството бушува,

че ти посмя и с мен се подигра.

Върни покоя ми! – Кажи защо до болка ти влуди ме!

Не искам нищо повече от теб сега.

Кръвта отрови ти и силите ми взе.

Върни сърцето ми поне - макар и без душа!