4.07.2012 г., 13:10

Върни ми покоя

981 0 0

Обичам ли те още? Знам ли?­ -

Бе отдавна… 

когато в сънищата се яви.

 

Очаквах ли те? – Не… едва ли!

Бе случайност

това, че ти сърцето ми плени.

 

Със думи нежни ти погали,

с душата на поет ме приласка.

Не знаех, че така ще ме разпалиш,

че ще поискам вечно с тебе да горя!

 

Разгорещи, изпепели и не пожали 

дори молбите да ме пощадиш.

Реши, че и за мене любовта игра е,

отиде си, без  нищичко да обясниш.

 

Попитах те - Защо? ти в миг отвърна

Ще обясня, любов… но не сега!

И после гръб на всичко ти обърна.

Случайност беше ти и бях за тебе аз шега!

 

Но в мен душата ми крещи и се бунтува,

че незаслужила е твоята лъжа.

В мен недоволството бушува,

че ти посмя и с мен се подигра.

 

 

Върни покоя ми– Кажи защо до болка ти влуди ме!

Не искам нищо повече от теб сега.

Кръвта отрови ти и силите ми взе.

Върни сърцето ми поне - макар и без душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...