Jul 12, 2019, 2:37 PM

Върни се

  Poetry » Love
851 0 0

 

Отиде си, а недопити чашите ни тук  остават,

ти тръгвна си внезапно, ала отговор не даваш.

И да гадая трябва със сърцето наранено,

наред какво не беше, и какво ли е сгрешено.

 

Денят преваля вече, мрак се спуска над земята,

а за съм сам, без теб е пусто, а душата – празна.

И сълзи мъжки пускам без да се прикривам,

открито моето сърце ридае, плаче тъй горчиво.

 

Грешки търся да открия, какво ли лошо сторих,

въртя се вечер, сън не идва,  но няма те да отговориш.

Навън е лято, жега страшна, но при мене е студено,

дано случайност е това, а не съдба горчива отредена.

 

Но истината аз не зная, зов към теб отправям,

върни се, ако може счупеното да поправим.

Да поговорим двама днес, нещата нека изречем,

любов тъй страстна, силна няма как да отречем.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...