Здравей, приятелю любими!
Как си? Колко време мина?
Дошла съм тук, при тебе тази вечер, за да ти кажа,
колко много я боли и как не може да заспива
нощем без твоите очи!
Душата и за тебе вечно ще живее,
сърцето и за тебе вечно ще тупти...
Едни ръце протегнати, винаги ще те очакват
и с поглед, вечно вперен към вратата,
ще чака тя, красива, нежна и добра!...
Любов, мечта за теб тя беше
и първа и последна обич...
Върни се някога при нея,
букет от мигове и спомени красиви ти й подари!
Знай, че тя все още те очаква и копнее
да целуне най-красивите очи!
© Вероника Иванова All rights reserved.
Стиха може още да се оправя.
Поздрав и усмивка.