Verona (Вероника Иванова) Verona (Вероника Иванова)
4
Oct 6, 2006, 11:44 AM

Върни се при нея, приятелю

  Poetry
1.1K 0 2

 Здравей, приятелю любими!
 Как си? Колко време мина?
 Дошла съм тук, при тебе тази вечер, за да ти кажа,
 колко много я боли и как не може да заспива 
 нощем без твоите очи!
 Душата и за тебе вечно ще живее,
 сърцето и за тебе вечно ще тупти...
 Едни ръце протегнати, винаги ще те очакват
 и с поглед, вечно вперен към вратата,
 ще чака тя, красива, нежна и добра!...
 Любов, мечта за теб тя беше 
 и първа и последна обич...
 Върни се някога при нея, 
 букет от мигове и спомени красиви ти й подари!
 Знай, че тя все още те очаква и копнее
 да целуне най-красивите очи!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0