Fabiana (Галя Николова)
216 821
Jan 15, 2011, 5:35 PM

Върви 

  Poetry » Love
767 0 4

Нямам думи. Върви!
Ето, давам ти път - 
беличък, от онези, дето казват
все цветя да растат.
И усмивка ти дадох,
сто огньове в нея горят.
Ти върви! Вече съм спомен -
малка точица, като връх на игла,
ще остане да боде в гърдите.
Знам, ти си имаш звезда,
виждам как блести в очите.
И какво, че съм твоя била...
не отронвай тази тежка сълза
по щастливите мигове!
Тръгвай и върви, и върви,
не извръщай глава,
аз по друга пътека вече тичам,
съхранила в свойта душа
топли длани и поглед обичан!

© Галя Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжен, но прекрасен стих... Радвам се да те чета и тука.Всъщност аз съм отскоро тука...
  • "малка точица, като връх на игла,
    ще остане да боде в гърдите."

    Всеки спомен оставя невидим печат
    като болка,или като липса...
    Но за кратко.До може би следващ етап
    или просто докато ти писне...
  • Браво (тъжно , но много хубаво и много чувствено)
  • Много тъжно,но хубаво написано!
Random works
: ??:??