Mar 29, 2017, 9:50 AM

Върви

  Poetry » Love
1.2K 2 3

Върви смело ти напред,
не мисли за минали моменти.
Върви, там всичко е наред.
Не влагай в мене сантименти.

 

Назад не гледай, няма нищо там.
Сърце разбито, болка и тъга.
Недей, а тръгвай, правилно е, знам,
да се справям мога и сама.

 

По своя път ти днес тръгни.
Осеян със безброй моменти нови.
По пътя си за мене не тъжи,
чакат те безброй лъжи, любови.

 

Не сещай се дори и миг за мене.
И аз ще се опитам туй да сторя.
По-лесно всичко е след време,
вярвай ми, на теб говоря.

 

Довиждане. Тръгвай най-накрая.
Всъщност сбогом, извинявай.
Тя някъде те чака, зная,
моята любов на нея давай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви! Радвам се, че най-накрая някой оценява творчеството ми.
  • На мен също много ми хареса! Когато любовта е истинска, сърцето продължава да обича дори и след раздялата. Поздравления!
  • Влюбеното сърце, макар и разбито, е щедро. Поздравления за стихото, Албена!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...