29 мар. 2017 г., 09:50

Върви

1.2K 2 3

Върви смело ти напред,
не мисли за минали моменти.
Върви, там всичко е наред.
Не влагай в мене сантименти.

 

Назад не гледай, няма нищо там.
Сърце разбито, болка и тъга.
Недей, а тръгвай, правилно е, знам,
да се справям мога и сама.

 

По своя път ти днес тръгни.
Осеян със безброй моменти нови.
По пътя си за мене не тъжи,
чакат те безброй лъжи, любови.

 

Не сещай се дори и миг за мене.
И аз ще се опитам туй да сторя.
По-лесно всичко е след време,
вярвай ми, на теб говоря.

 

Довиждане. Тръгвай най-накрая.
Всъщност сбогом, извинявай.
Тя някъде те чака, зная,
моята любов на нея давай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Радвам се, че най-накрая някой оценява творчеството ми.
  • На мен също много ми хареса! Когато любовта е истинска, сърцето продължава да обича дори и след раздялата. Поздравления!
  • Влюбеното сърце, макар и разбито, е щедро. Поздравления за стихото, Албена!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....