Aug 30, 2015, 7:03 PM

Върви изправен! И мълчи. 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 2
455 0 2

Върви изправен! И мълчи.

Натежава въздуха на дните
и сякаш всичко клетвено тежи,
какво са без мечтите ти очите,
с ръка върху сърцето си кажи?

На бряг незнаен да останеш
из бездни и скалисти висоти,
щом ратник за доброто станеш -
в очите ти ще раснат и звезди.

Отронени в зениците ти чисти
проблясват паднали листа,
но върху тях пулсират и лъчисти
свещени капки светлина.

Тече през жилите на дните
незнайно отредени далнини,
мечтателят лети и до орлите...
Дори да е насън това, нали?

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, дори и насън! Прекрасен стих! Съгласен с Йоана! Поздрав и от мен!
  • „какво са без мечтите ти очите“...
    „Дори да е насън“!
    Сила, положителна настройка, борбен дух, мечтателност... как да не го харесам този стих Поздрави!
Random works

More works »