Какво те кара при мен да се връщаш
и пак устните ми с плам да изпиваш?
Не виждаш ли в какво ме превръщаш,
не виждаш ли как ме убиваш?
Недей, не ме гледай с тези очи.
Освободи ме от тебе, върви си!
Нарани ме и не питай дали ме боли -
отдавна вече съм свикнала.
Виж със мен какво направи,
погледни ме и тогава си върви.
А аз ще се питам мога ли да те забравя
и дали ще бъда същата като преди.
© Малена All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
