Върви си
За прошка молиш ме сега,
но да простя аз не мога.
Как да простя на тази, която
сърцето ми погуби и изсмя се във лицето?
Дори да желая прошка да дам,
не мога...
сърцето вече го няма... мъртво е то,
за което ти си виновна.
На колене дори ми падаш:
виждам, разкайваш се от все сърце,
но да простя аз не мога.
Къде беше ти, когато молех те:
"Не го прави, от това ще ни боли,
от това ще страдам аз, ще страдаш ти"!?
Сега стани на колене, недей стоя,
недей се унижава, а върви си,
върви и назад не се обръщай.
но да простя аз не мога.
Как да простя на тази, която
сърцето ми погуби и изсмя се във лицето?
Дори да желая прошка да дам,
не мога...
сърцето вече го няма... мъртво е то,
за което ти си виновна.
На колене дори ми падаш:
виждам, разкайваш се от все сърце,
но да простя аз не мога.
Къде беше ти, когато молех те:
"Не го прави, от това ще ни боли,
от това ще страдам аз, ще страдаш ти"!?
Сега стани на колене, недей стоя,
недей се унижава, а върви си,
върви и назад не се обръщай.
© Валентин Апостолов All rights reserved.
