Вече всяка дума е излишна,
всичко между нас приключи.
Отронвам аз въздишка,
с лекота мога да кажа "върви си".
Ако те видя, ще те отпратя,
ще кажа само тези думи:
"върви си", "не се обръщай"
"за мене забрави".
Не искам да виждаш тъжните ми очи,
не искам да виждаш как текат моите сълзи.
Върви, за да не чуеш как стене душата,
върви си, за да избягаме близка среща с телата.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
