Вървя по „Раковски” с ръце в джобовете,
провирайки се през човешкия дим.
Съдба е окаляла белите камъчета
и не съзирам вече сред тях снимка.
Като лика на истинска перла
искреше белият камък.
Отправя към птица послание
от огън роденият заник.
Вечер чешмичката на „Попа”
група бедняци събира.
Към минувачите никой не гледа,
делейки бутилката бира. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up