Dec 12, 2014, 9:21 PM

Вървя си само...

  Poetry
586 0 5

Изгубих се...-Къде ли?В битието,

завесата на нашите очи...

Изгубих се...-Къде ли?В битието,

примамката за нашите души.

 

-Горя ли?-Не,аз само тлея.

-Защо ли?-Нямам въздух чист!

-Летя ли?-Не, вървя си само...

Криле си нямам...имам само лист.

 

Да пиша или да не пиша?Туй е въпросът,

когато няма кой да ме чете.

Да пиша или да не пиша?Туй е въпросът,

когато няма кой и да ме разбере.

 

-Горя ли?-Не, аз само тлея,

а исках пламък да ви дам...

-Летя ли?-Не, вървя си само,

а исках полет да създам...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пиши, пиши за всичко - за гнева, за огорченията си, за радостта!
  • Благодаря на всички, че ме четете и съм щастлива за това, че ме четат такива стойностни души като вас!Обичам ви!
  • Чета те! Харесва ми как пишеш! Поздрав!
  • Кой е казал, че няма кой да те чете, Цвети?Втори път те улучвам и Дай Боже да съм жива и здрава и ме поканиш на премиерата втори път те чета и дори втори път ти пиша коментари. Това, което създаваш се чете и те уверявам, че все повече ще се чете. Ти само пиши, не спирай, а после ще празнуваме заедно, мило момиче!Дано съм жива и здрава и ме поканиш поне на първата премиера!
    Творбата ти е хубава и я оценям високо!
  • Ето,че има кой да чете стиховете ти,Цветелина! Съпреживях с теб ! Поздрави!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...