Вързопчето ми с личните неща
ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете,
кандилце – да ми грее посред нощ,
часовник, че да знам кое е лето,
канията със своя остър нож –
да режем със момчетата мезето,
калъп сапун за ризката с леке,
което тъй не се изпра в потока,
то няма катафалка с ремарке! –
къде съм я помъкнал тая стока,
тъй както кротко паякът преде
хамаци по ъглите ми отвесни,
Бог – ако стая нейде ми даде,
пак ще ви пиша стихове и песни,
на тръгване да купя в някой МОЛ
кибрит – за газеничето на баба,
и сетната ми стиска сладка сол –
на всекиго да ръсна върху хляба,
и твоето портретче – да виси
без рамка и ширити в моя спомен...
И най-подир да кажа с кеф мерси! –
че бях за миг във тоя свят огромен.
© Валери Станков All rights reserved.
