Във мислите втъкавам твойте думи
и давам им специален цвят,
красив килим изплитам помежду ни,
прегърнала съм целия ни свят.
Пристъпвам тихичко по него,
докосвам с пръсти нежно всяка нишка,
тук твоя аромат долавям
и мойта гръд със твойта диша.
Ще те дочакам да се върнеш
тъй, сгушена сред твойте ласки
и нежно пак ще ме прегърнеш
без грим и без фалшиви маски.
© Зл Павлова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
