Във мислите втъкавам твойте думи
и давам им специален цвят,
красив килим изплитам помежду ни,
прегърнала съм целия ни свят.
Пристъпвам тихичко по него,
докосвам с пръсти нежно всяка нишка,
тук твоя аромат долавям
и мойта гръд със твойта диша.
Ще те дочакам да се върнеш
тъй, сгушена сред твойте ласки
и нежно пак ще ме прегърнеш
без грим и без фалшиви маски.
© Зл Павлова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
