Във полунощ
По чешкия кристал следи от устни
се сливат във целувчена усмивка.
И може би защото се оглеждат
в искрящата на дъното извивка,
оставена от вчерашното вино,
по-сухо от пресъхналото гърло
на Старата съсухрена година... –
там масата се слива със картината
от вчерашните коледни ухания на бòрики,
на свещи и на ябълки...
Пристъпва плахо Новата година.
Часовникът брои последни мисли.
Последни думи слива във желания,
в искрящите целувчени пътеки,
които ще поемат с нежна сила
по новата пъртина - не след всеки...
Изтръгват песен нежните ти палци
и чешкият кристал звъни хорално
със мислите за следващото утре,
когато ме поглъщат езерата на твоите очи -
там грее слънце, има сила... и искреност –
привличаща фатално като... зима.
Във този звън каретите са тикви,
които чакат нашите желания...
Камбани пеят в полунощ и пожелания валят.
А с теб искрят луни и звездни мисли
посипват със кристален дъжд земята....
Бъди за мен на времето крилата,
поели мъдростта на старо вино,
останало от Старата на скрина
и в утрото на Новата - съдбата...
© Нели Господинова All rights reserved.
