Във вечно дежавю душата
Не съм ти казал всичко още.
В началото съм, а до края
ще минат много дни и нощи,
и колко песни ще изпея?
Хиляда, може би... Не зная.
И повече ли, щом копнея
аз любовта ти да позная.
Но всъщност нещо ме подсеща,
че няма да достигна края.
Ще бъда сякаш в първа среща -
о, все със тебе, моя фея
и с порив ярък до омая,
непоправимо, ще жаднея
аз любовта ти да позная.
Във вечно дежавю- душата
не ще отиде чак до края.
Далеч ще бъде и средата.
Живот на влюбен ще живея.
Не се опитвам да гадая.
Ще пея само, ще лелея
аз любовта ти да позная.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Има си и такива типки, дето не харесват да им посвещават стихове до припадък, но пък им е забавно да гледат серенади и се радват на радостта на радващите им се
