Във вечно дежавю душата
Не съм ти казал всичко още.
В началото съм, а до края
ще минат много дни и нощи,
и колко песни ще изпея?
Хиляда, може би... Не зная.
И повече ли, щом копнея
аз любовта ти да позная.
Но всъщност нещо ме подсеща,
че няма да достигна края.
Ще бъда сякаш в първа среща -
о, все със тебе, моя фея
и с порив ярък до омая,
непоправимо, ще жаднея
аз любовта ти да позная.
Във вечно дежавю- душата
не ще отиде чак до края.
Далеч ще бъде и средата.
Живот на влюбен ще живея.
Не се опитвам да гадая.
Ще пея само, ще лелея
аз любовта ти да позная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Има си и такива типки, дето не харесват да им посвещават стихове до припадък, но пък им е забавно да гледат серенади и се радват на радостта на радващите им се
