Във вихрите на варненския дъжд
ВЪВ ВИХРИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт,
дрънчат скалите – срязани консерви, ръждясали от векове печал,
и вятърът в тръстиките се нерви, преди да падне ни жив, ни умрял,
и аз – изпил последната си бира край гларусите, опнали шпалир,
в най-скоро време ще капитулирам и ще подпиша пакта си за мир,
елате? – върху гърбавата дюна аз все така ще чакам – светъл мъж,
да ви прегърна – и да ви целуна! – във вихрите на варненския дъжд.
© Валери Станков All rights reserved.
